My dreams... :)

Най-сетне се доредих до тоя блог да напиша няколко реда. От кога съм се наканила, обаче след работа не ми седи на компа. А аз май не съм казала, че започнах работа? Да, да точно така, добре, че се уреди това, че иначе не знам как щях да го карам като просяк. Та сега съм на 4 часа на ден и вкарвам данни в компютъра и съм пенкилер (шегувкам се). Във всеки случай съм доволна, защото така мога да го съчетавам с лекциите и пак да ми остава свободно време.

Тия дни направо съм се побъркала. Тази седмица излиза книжката ми. Най-после! Дишам. Издишам. Успокоявам се. Наистина страшно много се радвам. Попринцип излиза на 25 септември на пазара, тоест в петък. Обаче в неделя е премиерата и тия мили хорица от издателството са така добри да дадат книжлето с 5 кинта отстъпка ако си я купиш на премиерата. Мамка му чакала съм 2 години и половина, ще изчакам два сни повече. А нали запалих сума ти народ по тез книжки, та вече имам поръчки да взимам и на други. Ох, нямам търпение да дойде неделя!!!

Е, като я прочета ще дам отзиви :)

(sun)

Оле хорицаааааааа не мога да повярвам, че е истина. Чакам си този момент от две години и половина и вече се бях отчаяла, че чакането никога няма да свърши, ноооооо Хермес ще ми издадат книжката края на септември. Толкова се радвам, че няма на къде повече. 

А сега ако не сте се отказали да четете след по-горните ми умопобъркани крясъци, защото аз действително съм се развикала от щастие, ще обясня по човешки за какво иде реч.

Аз още от април 2007 си почнах да подскачам от нетърпение, защото тогава излезе втората книга от поредицата на български и естествено като прочетох Eldest веднага ми се прииска да започна и третата. Ето затова не обичам да започвам да чета поредици, който още не са завършени - много съм нетърпелива и ми иде да удува някого задето чаках толкова време. Но както и да е. Книгата излезе на английски миналия септември и от тогава аз пак започнах да чакам да я преведат. Дори си я изтеглих на английски, ама с моите бедни познания ми беше много трудно да чета - едвам се измъчих с половината от първата глава. А като споменах английски - моя милост се записа на курс начално ниво, та да го науча тоз език най-накрая. Пък като излезе и четвъртата книга няма да чакам тия от хермес да я преведат ами направи си я взимам в оригинал и ще си я чета така.

Но да се върна на темата, която започнах и която всъщност е целта на този пост. Още май месец плъзна слух, че книгата е вече преведена и е на редакция. И понеже изглежда слухът се оказа верен хората започнаха да звънят и да пишат на издателството, за да питат кога ще излезе на пазара. И тия почнаха голямото мотаене. Аз не мога да разбера за какво беше цялата тази простотия. Д разпалват интереса ли, де да знам. Аз все си мисля, че който се обажда за да пита, при всички случаи ще си я купи, би трябвало да правят реклама за тези, които не са чели до сега поредицата. Първо казаха средата на уни. Е, добре чакахме, чакахме, ама книга така и не видяхме. После пак хора звъняха и ония викат - 20 юли. Даже и точна дата казаха. Е, познайте дали на 20 юли излезе Brisingr? Естествено, че не. После казаха - еми може би ще излезе през август, ама може и да не излезе. Абе мамка ви мръсна, просто кажете някаква дата, да си знаем кога е, а не може би да, може би не и ние не знаем. Е кой да знае? Баба ми ли? И миналата седмица точно бях почнала да ги псувам, задето още не дават никакво точно инфо и ми хрумна идеята - що пък и аз да не им пиша. Хванах се, написах им един много любезен имейл, да ги питам адже ба, кога ще излезе проклетата книга? И ето че днес получих радостната новина - края на септември. Толкова се радвам, че на чакането ми му се вижда края. Само да дойде края на септември, няма да вдигна поглед от редовете на книжката.

happy

Рекох и аз да си поосвежа малко блога, та ето му новите дрешки. Надявам се да ви харесат :)

Бая време рових докато си намеря нещо хубавко, сега ще трябва да го оформям на ново, но това малко по-малко ;)

Поздрави!

Роб - пълна промяна

Ето сега както обещах по-рано ще направя подробен репортаж от "погребението" на Роб. Аз дори не знам от къде да започна. То не беше смях, то не беше чудо. Значи от момента в който Рони донесе Хай Клуб и видях, че има плакат на Роб започнах да се хиля като откачена и да им разправям на другите как не се къпе и т.н. На тая тема ме запали систа, особено след като прочетох онази историйка за перфектната среща с Роб на която съм се попикала да се хиля. Та започнах аз да им разправям за всичко това и се хилихме доста време и изведнъж на мен ми хрумна гениалната идея - защо да не се изгаврим с този плакат.  Цял ден планирахме какво да му направим и на следващия започнахме. Всъщност той още същия ден мина през водата и последствията от това бяха, че плаката се поскъса, но това са рисковете на къпането.

Но най-добре да оставим снимките сами да говорят за себе си. Ето тук може да ги видите

Имат си и надписи отдолу, ако искате ги четете. 

Накрая нашата операторка Анджи ни каза, че сме говорили толкова сърцераздирателно, че даже се е разплаказала за горкичкия Роб. То ще се окаже накрая, че имам актьорска дарба, щом така възприемат играта ни хахахах. Бъзика с Роб беше едно от най-забавните неща тази година. А плакатът още си седи в мен, защото така и не успяхме да го изгорим, ще си го пазя за спомен. То това си е произведение на изкуството, след десет години току виж се продава за милиони :D

Във всеки случай се надявам крайния резултат да ви хареса и Роб да ви се стори поне мъничко с по-човечен вид. Приятно гледане! :)

Здравейте, скъпи мои читатели - ако все още има такива. Рекох да напиша тук пълното си възмущение... е, нека да започна от начало за да разберете за какво иде реч.

На кратко днес бях изнудена и принудена(причината е малко дълга история) от Рони да изгледам целия Здрач. Майко милаааа, същински ужас. Абе - казах си, когато ме принудиха да обещая че ще го изгледам - добре де, има толкова мноооого почитатели, в крайна сметка не може да е чак толкова зле. Е, след като го изгледах целия(за мое нещастие) се оказа че може и че всъщност е много по-зле. Та рекох и аз да се изкажа по въпроса, особено след като вече съм "компетентна" :D Макар, че аз изобщо нямах желание да го гледам някога, сега съм убедена, че повече през живота си няма да си пусна този филм. Изобщо не мога да разбера защо толкова му се превъзнасят, като аз едва издържах до края и то само защото бях обещала.

Но преди това искам да попитам някои от моите читатели, тъй като предполагам, че някои от тях са по-наясно от мен с тия работи... абе аз ли съм се объркала нещо или Здрач е всъщност е една доста тъповата пародия на вампирски филм? Аз никога не съм си падала по вампирите като персонажи и почти да не кажа съвсем не съм гледала филми с вампири. Ама това е... някаква странна трагикомедия, без извинения за тези които харесват филма. Хич не ми хареса, дори и ако изключа присъствието на Роб в него.

Така. Сега за самия филм. Самият факт, че ми се наложи близо два часа да гледам "брилянтната" игра на Роб и Кристен ми скъса нервите. Е, вярно, от време на време се забавлявах с физиономийте дето ги правеше той, изглеждаше ужасно смешен. Пък и така си личеше с колко пудра са му наплескали лицето, даже се виждаше до къде. Ужасно тъпо. Второ на фона на тая наплескана с бяла пудра мазна кожа беше плясната тая червена уста и комбинацията изглеждаше като грим на някой клоун от цирка. Не, те даже си изглеждат добре в сравнение с Роб. Ама те му били изскубали и веждите бе... скъсах се да се хиля като го видях тва. Честно, цялата му визия беше много смешна и всеки път като го видех да се появява ме избиваше на смях(или поне до към първия половин час). А пък тая Бела не си затвори устата през целия филм... абе ще вземе да глътне някоя муха накрая. Тя само си гледаше тъпо, пускаше "забавни" шеги и неща от типа като да обясни на някакво гейче, че е от мълчаливо страдащ тип или нещо подобно. Айде някой да ми обясни с какво това би могло да впечатли който и да е?

И всъщност какво е цялото действие? Тя го обича, той я обича ама иска да й изпие кръвта, мляскат се веднъж(не беше никак приятна гледка, особено като си представих "аромата" на Роб) и накрая Едуард се млати с някъв друг, спасява живота на Бела, ама моля ви се тя пак не е доволна, искала да става вампир. Ха! Еми да става де! Мен какво ме грее? И на всичко отгоре какви са тия вампири? Подскачат като кенгура наляво-надясно, катерят се по дърветата като катерички и блестят. А на всичкото отгоре не стига, че блестят и, че Бела ги намира за красиви(Роб да е красив? Да бе!) ами и докато Едуард блестеше се чуваше някакво звънтене, като от камбанки. Аз тогава го нарекох Едуард Звънчето и Рони се скъса от смях. Обаче пък след около един час зяпане на тази боза взе че ми се доспа и започнах да се прозявам неистово и Рони пак почна да се смее. Ами че аз за последните три месеца не съм се прозявала толкова, колкото на тоя филм.

А финалната битка колко беше ефектна. Ама леле, те направо съдраха пода. Честно казано последните няколко минути едва издържах да ги догледам. И ако всичкото това трябва да го прочета на книга, представям си колко ще се досадя и от нея. 

А сега да разкажа за най-смешното. Като бяхме на морето и от някъде се взе един плакат на Роб от Хай Клуб. Аз като го видя почнах да се смея и другите също и в крайна сметка като ми хрумна една луда идея. Рекох си - ама тоя плакат така и така е тук - що да не се изгаврим с него. И решихме да му направим на Роб погребение. Първо го изкъпахме във водата(честно казано имаше нужда, човека не се беше къпал от векове). После го гримирахме и той ми стана един красавец. Само да го видите няма да го познаете. Накрая го и балсамирахме, че чак замириса на хубаво. Смяли сме се като луди през цялото време даже снимахме клипчета, но още не са ме снабдили с всичките, като стане ще извадя снимки - все пак не искам да ме линчуват ако ги пусна самите клипчета, представете си, че някоя заклета фенка за Здрач ме познае после на улицата. Ще трябва да търча колкото ми крака държат.

Та това е от мен за сега. 

Чао чао на всички. Надявам се скоро да има за какво да пиша и този път да не е за психическия тормоз над мен със Здрач :)

Ето да взема и аз да напиша нещо тук.Да си призная честно доста ме понамързяваше да вляза в блога и да надраскам нещо, което надали ще прочетат и 5 човека.Но си казах - айде,като ще са пет,поне за тях да има.

Та,какво ново покрай мен? Ами нищо кой знае колко съществено.Мина и втората сесия,този път без особени изцепки.Нямам нито една поправка и мога да кажа,че съм много доволна от себе си.Важното е,че изкарах що годе добър успех.И сега съм ваканцияяяяяяя.Намислила съм да правя толкова много неща,че имам чувството,че времето няма да ми стигне.То не са изтеглени филми за гледане,то не са книги за четене,то не е чудо.

И съм много щастлива,защото има надежда скоро да ми излезе книжката - Брисингр,третата част на Ерагон. Уж била преведена,но е на редакция.Много се надявам да се вярно.А и като споменах Ерагон,четох,че някъде са пуснали фенска тениска с надпис:Vampires? We've got DRAGONS и това си е чиста анти здрач кампания.Така де, то ми писна само за тва да се пише навсякъде.Само влизам в разни сайтове и само голият до кръста Роб ми се изтипосва пред погледа.Ужас.Аз наистина започвам да се радвам,че не продължиха филмите по Ерагон,та нямаше истерия.С тия побъркани фенове не отива на добре работата.

И сега хубавото:След 2 седмици заминавам на море.Най-после.Имам нужда да се махна малко от тоя отвратителен град,той вече не се понася. С тва движение... А да, да се похваля - моя милост вече ходи с метрото до университета.Верно,че сменям два рейса,ама така пак е два пъти по-бързо.Наесен като го свържат и със старото метро ще се пътува още по-бързо.Брей,веднъж и аз да имам късмет с транспорта.Мислях си,че никога няма да мога да пътувам с метро,а ето тази година - изненада.

Ми засега това е от мен.Сега имам много свободно време,та съм с намерение да пиша тук по-честичко.Разбира се,ако има за какво да пиша. До скоро!

:) :) :)