My dreams... :)

Най-сетне се доредих до тоя блог да напиша няколко реда. От кога съм се наканила, обаче след работа не ми седи на компа. А аз май не съм казала, че започнах работа? Да, да точно така, добре, че се уреди това, че иначе не знам как щях да го карам като просяк. Та сега съм на 4 часа на ден и вкарвам данни в компютъра и съм пенкилер (шегувкам се). Във всеки случай съм доволна, защото така мога да го съчетавам с лекциите и пак да ми остава свободно време.

Тия дни направо съм се побъркала. Тази седмица излиза книжката ми. Най-после! Дишам. Издишам. Успокоявам се. Наистина страшно много се радвам. Попринцип излиза на 25 септември на пазара, тоест в петък. Обаче в неделя е премиерата и тия мили хорица от издателството са така добри да дадат книжлето с 5 кинта отстъпка ако си я купиш на премиерата. Мамка му чакала съм 2 години и половина, ще изчакам два сни повече. А нали запалих сума ти народ по тез книжки, та вече имам поръчки да взимам и на други. Ох, нямам търпение да дойде неделя!!!

Е, като я прочета ще дам отзиви :)

(sun)

Оле хорицаааааааа не мога да повярвам, че е истина. Чакам си този момент от две години и половина и вече се бях отчаяла, че чакането никога няма да свърши, ноооооо Хермес ще ми издадат книжката края на септември. Толкова се радвам, че няма на къде повече. 

А сега ако не сте се отказали да четете след по-горните ми умопобъркани крясъци, защото аз действително съм се развикала от щастие, ще обясня по човешки за какво иде реч.

Аз още от април 2007 си почнах да подскачам от нетърпение, защото тогава излезе втората книга от поредицата на български и естествено като прочетох Eldest веднага ми се прииска да започна и третата. Ето затова не обичам да започвам да чета поредици, който още не са завършени - много съм нетърпелива и ми иде да удува някого задето чаках толкова време. Но както и да е. Книгата излезе на английски миналия септември и от тогава аз пак започнах да чакам да я преведат. Дори си я изтеглих на английски, ама с моите бедни познания ми беше много трудно да чета - едвам се измъчих с половината от първата глава. А като споменах английски - моя милост се записа на курс начално ниво, та да го науча тоз език най-накрая. Пък като излезе и четвъртата книга няма да чакам тия от хермес да я преведат ами направи си я взимам в оригинал и ще си я чета така.

Но да се върна на темата, която започнах и която всъщност е целта на този пост. Още май месец плъзна слух, че книгата е вече преведена и е на редакция. И понеже изглежда слухът се оказа верен хората започнаха да звънят и да пишат на издателството, за да питат кога ще излезе на пазара. И тия почнаха голямото мотаене. Аз не мога да разбера за какво беше цялата тази простотия. Д разпалват интереса ли, де да знам. Аз все си мисля, че който се обажда за да пита, при всички случаи ще си я купи, би трябвало да правят реклама за тези, които не са чели до сега поредицата. Първо казаха средата на уни. Е, добре чакахме, чакахме, ама книга така и не видяхме. После пак хора звъняха и ония викат - 20 юли. Даже и точна дата казаха. Е, познайте дали на 20 юли излезе Brisingr? Естествено, че не. После казаха - еми може би ще излезе през август, ама може и да не излезе. Абе мамка ви мръсна, просто кажете някаква дата, да си знаем кога е, а не може би да, може би не и ние не знаем. Е кой да знае? Баба ми ли? И миналата седмица точно бях почнала да ги псувам, задето още не дават никакво точно инфо и ми хрумна идеята - що пък и аз да не им пиша. Хванах се, написах им един много любезен имейл, да ги питам адже ба, кога ще излезе проклетата книга? И ето че днес получих радостната новина - края на септември. Толкова се радвам, че на чакането ми му се вижда края. Само да дойде края на септември, няма да вдигна поглед от редовете на книжката.

happy

Рекох и аз да си поосвежа малко блога, та ето му новите дрешки. Надявам се да ви харесат :)

Бая време рових докато си намеря нещо хубавко, сега ще трябва да го оформям на ново, но това малко по-малко ;)

Поздрави!

Роб - пълна промяна

Ето сега както обещах по-рано ще направя подробен репортаж от "погребението" на Роб. Аз дори не знам от къде да започна. То не беше смях, то не беше чудо. Значи от момента в който Рони донесе Хай Клуб и видях, че има плакат на Роб започнах да се хиля като откачена и да им разправям на другите как не се къпе и т.н. На тая тема ме запали систа, особено след като прочетох онази историйка за перфектната среща с Роб на която съм се попикала да се хиля. Та започнах аз да им разправям за всичко това и се хилихме доста време и изведнъж на мен ми хрумна гениалната идея - защо да не се изгаврим с този плакат.  Цял ден планирахме какво да му направим и на следващия започнахме. Всъщност той още същия ден мина през водата и последствията от това бяха, че плаката се поскъса, но това са рисковете на къпането.

Но най-добре да оставим снимките сами да говорят за себе си. Ето тук може да ги видите

Имат си и надписи отдолу, ако искате ги четете. 

Накрая нашата операторка Анджи ни каза, че сме говорили толкова сърцераздирателно, че даже се е разплаказала за горкичкия Роб. То ще се окаже накрая, че имам актьорска дарба, щом така възприемат играта ни хахахах. Бъзика с Роб беше едно от най-забавните неща тази година. А плакатът още си седи в мен, защото така и не успяхме да го изгорим, ще си го пазя за спомен. То това си е произведение на изкуството, след десет години току виж се продава за милиони :D

Във всеки случай се надявам крайния резултат да ви хареса и Роб да ви се стори поне мъничко с по-човечен вид. Приятно гледане! :)

Здравейте, скъпи мои читатели - ако все още има такива. Рекох да напиша тук пълното си възмущение... е, нека да започна от начало за да разберете за какво иде реч.

На кратко днес бях изнудена и принудена(причината е малко дълга история) от Рони да изгледам целия Здрач. Майко милаааа, същински ужас. Абе - казах си, когато ме принудиха да обещая че ще го изгледам - добре де, има толкова мноооого почитатели, в крайна сметка не може да е чак толкова зле. Е, след като го изгледах целия(за мое нещастие) се оказа че може и че всъщност е много по-зле. Та рекох и аз да се изкажа по въпроса, особено след като вече съм "компетентна" :D Макар, че аз изобщо нямах желание да го гледам някога, сега съм убедена, че повече през живота си няма да си пусна този филм. Изобщо не мога да разбера защо толкова му се превъзнасят, като аз едва издържах до края и то само защото бях обещала.

Но преди това искам да попитам някои от моите читатели, тъй като предполагам, че някои от тях са по-наясно от мен с тия работи... абе аз ли съм се объркала нещо или Здрач е всъщност е една доста тъповата пародия на вампирски филм? Аз никога не съм си падала по вампирите като персонажи и почти да не кажа съвсем не съм гледала филми с вампири. Ама това е... някаква странна трагикомедия, без извинения за тези които харесват филма. Хич не ми хареса, дори и ако изключа присъствието на Роб в него.

Така. Сега за самия филм. Самият факт, че ми се наложи близо два часа да гледам "брилянтната" игра на Роб и Кристен ми скъса нервите. Е, вярно, от време на време се забавлявах с физиономийте дето ги правеше той, изглеждаше ужасно смешен. Пък и така си личеше с колко пудра са му наплескали лицето, даже се виждаше до къде. Ужасно тъпо. Второ на фона на тая наплескана с бяла пудра мазна кожа беше плясната тая червена уста и комбинацията изглеждаше като грим на някой клоун от цирка. Не, те даже си изглеждат добре в сравнение с Роб. Ама те му били изскубали и веждите бе... скъсах се да се хиля като го видях тва. Честно, цялата му визия беше много смешна и всеки път като го видех да се появява ме избиваше на смях(или поне до към първия половин час). А пък тая Бела не си затвори устата през целия филм... абе ще вземе да глътне някоя муха накрая. Тя само си гледаше тъпо, пускаше "забавни" шеги и неща от типа като да обясни на някакво гейче, че е от мълчаливо страдащ тип или нещо подобно. Айде някой да ми обясни с какво това би могло да впечатли който и да е?

И всъщност какво е цялото действие? Тя го обича, той я обича ама иска да й изпие кръвта, мляскат се веднъж(не беше никак приятна гледка, особено като си представих "аромата" на Роб) и накрая Едуард се млати с някъв друг, спасява живота на Бела, ама моля ви се тя пак не е доволна, искала да става вампир. Ха! Еми да става де! Мен какво ме грее? И на всичко отгоре какви са тия вампири? Подскачат като кенгура наляво-надясно, катерят се по дърветата като катерички и блестят. А на всичкото отгоре не стига, че блестят и, че Бела ги намира за красиви(Роб да е красив? Да бе!) ами и докато Едуард блестеше се чуваше някакво звънтене, като от камбанки. Аз тогава го нарекох Едуард Звънчето и Рони се скъса от смях. Обаче пък след около един час зяпане на тази боза взе че ми се доспа и започнах да се прозявам неистово и Рони пак почна да се смее. Ами че аз за последните три месеца не съм се прозявала толкова, колкото на тоя филм.

А финалната битка колко беше ефектна. Ама леле, те направо съдраха пода. Честно казано последните няколко минути едва издържах да ги догледам. И ако всичкото това трябва да го прочета на книга, представям си колко ще се досадя и от нея. 

А сега да разкажа за най-смешното. Като бяхме на морето и от някъде се взе един плакат на Роб от Хай Клуб. Аз като го видя почнах да се смея и другите също и в крайна сметка като ми хрумна една луда идея. Рекох си - ама тоя плакат така и така е тук - що да не се изгаврим с него. И решихме да му направим на Роб погребение. Първо го изкъпахме във водата(честно казано имаше нужда, човека не се беше къпал от векове). После го гримирахме и той ми стана един красавец. Само да го видите няма да го познаете. Накрая го и балсамирахме, че чак замириса на хубаво. Смяли сме се като луди през цялото време даже снимахме клипчета, но още не са ме снабдили с всичките, като стане ще извадя снимки - все пак не искам да ме линчуват ако ги пусна самите клипчета, представете си, че някоя заклета фенка за Здрач ме познае после на улицата. Ще трябва да търча колкото ми крака държат.

Та това е от мен за сега. 

Чао чао на всички. Надявам се скоро да има за какво да пиша и този път да не е за психическия тормоз над мен със Здрач :)

Ето да взема и аз да напиша нещо тук.Да си призная честно доста ме понамързяваше да вляза в блога и да надраскам нещо, което надали ще прочетат и 5 човека.Но си казах - айде,като ще са пет,поне за тях да има.

Та,какво ново покрай мен? Ами нищо кой знае колко съществено.Мина и втората сесия,този път без особени изцепки.Нямам нито една поправка и мога да кажа,че съм много доволна от себе си.Важното е,че изкарах що годе добър успех.И сега съм ваканцияяяяяяя.Намислила съм да правя толкова много неща,че имам чувството,че времето няма да ми стигне.То не са изтеглени филми за гледане,то не са книги за четене,то не е чудо.

И съм много щастлива,защото има надежда скоро да ми излезе книжката - Брисингр,третата част на Ерагон. Уж била преведена,но е на редакция.Много се надявам да се вярно.А и като споменах Ерагон,четох,че някъде са пуснали фенска тениска с надпис:Vampires? We've got DRAGONS и това си е чиста анти здрач кампания.Така де, то ми писна само за тва да се пише навсякъде.Само влизам в разни сайтове и само голият до кръста Роб ми се изтипосва пред погледа.Ужас.Аз наистина започвам да се радвам,че не продължиха филмите по Ерагон,та нямаше истерия.С тия побъркани фенове не отива на добре работата.

И сега хубавото:След 2 седмици заминавам на море.Най-после.Имам нужда да се махна малко от тоя отвратителен град,той вече не се понася. С тва движение... А да, да се похваля - моя милост вече ходи с метрото до университета.Верно,че сменям два рейса,ама така пак е два пъти по-бързо.Наесен като го свържат и със старото метро ще се пътува още по-бързо.Брей,веднъж и аз да имам късмет с транспорта.Мислях си,че никога няма да мога да пътувам с метро,а ето тази година - изненада.

Ми засега това е от мен.Сега имам много свободно време,та съм с намерение да пиша тук по-честичко.Разбира се,ако има за какво да пиша. До скоро!

:) :) :)

Здравейте народе :) Как я карате? А?Кво става с мен ли...? Ами имайте търпение и ще разберете.

Та значи сесията свърши за мен и то за щастие успешно.От началото на януари буквално не съм вдигала глава от учебниците.Приятелите си не съм виждала,само няколко пъти си чатихме в скайп,та в общи линии общуването ми с хора се сведе до виждането с колегите.След като мина новогодишната еуфория седна да уча за първия изпит - Основи на икономическите теории,нещо което по време на лекции ми се струваше страшно тъпо.Та наканих се и нямаше начин седнах да уча.Като понапреднах в учебника обаче взе че ми стана интересно,въпреки,че тук таме имаше неща които не ми бяха съвсем ясни и за които на помощ ми се притичаше майка ми(не е лошо да имаш икономист вкъщи).Та за няма и три дни прочетох учебника и взех изпита с 5.Е,може би ако учебника беше излязъл по рано,а не средата на декември,можеше и да седна да уча за контролните и да се освободя от този изпит,но и така е добре.В крайна сметка това е оценката с която най много се гордея тази сесия.А аз направо се тресях от нерви двата дена,които трябваше да изчакаме за да си вземем книжките като през това време трябваше да уча и по История на икономическите теории.Та като отидохме в университета и си отворих книжката и видях че имам 5 почнах да подскачам кату луда из университета и да се радвам.Още повече аз доста се бях притеснила,защото фактически през семестъра почти по нищо не бях учила,ами в общи линии повече си гледах кефа.И така вече успокоена че все пак изпитите мога да ги изкарам и първата ми оценка в университета е много добра сериозно се захванах да уча за следващия изпит - по История на икономическите теории.Да не ви казвам каква ужасия е тва - всеки де що е писал някакви икономически теории и ние трябва да ги учим.Прочетох учебника и не се надявах на повече  от 3 - в краен случай и при голям късмет(защото все пак беше тест и се играе на тото) - 4.Но да е жив и здрав един от асистентите,който ми поподсказа отговорите,които ми бяха грешни на изпита и в крайна сметка имам 6 оО.Което никак не е зле защото оценките може и да ми трябват когато кандидатсваме за специалност след 4ти семестър.И съвсем успокоена и убедена вече че има реален шанс да не ходя на нито една поправка понах третия учебник,който трябваше да науча - Стопанската история.Е там вече нямаше начин - повече от 3 наистина нямаше начин да изкарам.Надявах се само да не е 2.То си беше чиста мъка,защото за мен историята винаги е била тъмна джунгла,особено тази част от българската история където се сменят 1000 правителства и ... да както и да е.Та с триста зора прочетох и тоя учебник,поне на моменти беше интересен.Отидох на изпита и облекчение разбрах,че съм изкарала заветната тройка.Аз още в началото на семестъра знаех че по Стопанска история повече от 3 не мога и да сънувам дори.И за пореден път се захванах с поредния учебник - този път с математиката.Та решавам си аз задачките,които сме взимали при асистентката,всичко си разбирам,всичко си решавам - аналитична геометрия,изследване на функция,лопитал,интеграли и т.н. Все пак миналата година месеци наред съм се занимавала с математика и мога да кажа,че ако не перфектно,то доста я зацепвам.Но до момента в който стигнах до задачите,които сме взимали при "многоуважавания" доцент Д******* , който ни забрани да използваме математическите справочници на изпита(въпреки че навсякъде са разрешени за ползване,дори и на кандидатстудентските изпити) и то пшредставете си  -защото един път му отишли по-малко хора на тъпата лекция - след като на тая лекци ако седиш по нагоре от третия ред нищо не чуваш,а ако си по горе от шестия вече и не виждаш и само висиш като пукел там и си лафиш с колегите,нещо,което би било далеч по удобно в някое кафене.Та уж ги гледам от учебника,ама не мога да ги решавам тия задачи.Мъчих се, мъчих се и накрая реших,че ще си остана само с тия от унражнения,пък тоя да ... сещате се.на всичко отгоре може перфектно да си решил всички задачи,но ако не си писал по теорията(защото и такава дава на изпита - супер тъъпо е да има теория по математика,но кой ли ни пита нас) имаш 2.Реших си аз на изпита 2 задачи и писах по малко от другите 2,по теорията съм изписала 3 страници подробни обяснения и накрая изкарах 4.И като се замислям май съм извадила късмет,защото на някой без дори да погледне дали за писали нещо и какво са писали им е писал двойки в книжките,скъсал им листата и до там - шибана работа е тва.Реших че няма да се ядосвам,въпреки че не ми беше много приятно,защото това е предмета в който уж съм добра,но като сме при тоя пухльовец смотан... Абстрахирах се и почнах да уча за последния изпит - Икономическа социология.След 4 изучени учебника ми беше писнало от тва учене и силно ме глождеше,че искам да си прочета някоя хубава книжка,но трябваше да се въздържа само за 3 дни,да изкарам скапания изпит и повече да не се занимавам с тия глупости.Но социологията се оказа толкова скучна,аз бях уморена,а четенето ми вървеше по бавно от всякога.С много мъка и доста често четене през редовете в 11 часа вечерта преди изпита го бях изчела.Трябваше да си легна,но не издържах,вече бях пощръкляла от толкова изпити и толкова информация в главата,че имах нужда да се разтоваря,да се разсея по някакъв начин и си знаех кой е най добрият начин - избрах си книга и седнах да я чета.И така до 2 часа,когато очите ми почнаха да се затварят и си легнах.На другия ден взех изпита с 3,за повече не можех да науча по тая тъпотия социологията.И така равносметката е - две тройки,една четворка,една петица и една шестица :) Като за първия ми семестър не е зле,пък и при положение че учехме такива дисциплини,които не са по моята част.Доволна съм.

Сега имам една седмица почивка,която мисля да оползотворя както трябва :)

И разбира се да завъшва кормуването,което зарязах заради сесията и да се явя на шофьорския изпит,защото скоро може би ще има на какво да практикувам :)

Поздрави на всички :)

P.s. Това е най дългото нещо,което съм писала от доата време насам.

Бтв ще кача нови снимки в албума ми ско искате ги разгледайте :) Само кликнете на слайдшоу-то :)

... признавам...дост странна концепция е.Но явно седне ли човек да учи за изпити и се проявява.Тишината ме разсейва,сещам се какви ли не книги и филми,които искам да прочета и изгледам,забелязах,че прозорците ми си плачат за едно миене и едва се удържах да не хвана парцала,пък да не говорим,че не се сдържам и от време на време попрочитвам някой любим пасаж от любима книга,или гледам любим момент от филм.Ох тежка е тая сесия,а щеше да е по лесно ако бях учила повече през семестъра,но уви... не съм.

Стискайте ми палци утре на изпита да го изкарам.от толкова учене се сраснах със стола вече :D

Даааа... колко хубаво беше когато вчера си седях вкъщи на топло и гледах как падат снежинките и си мислех колко е красиво.Днес обаче картинката беше по различна.В крайна сметка,когато вали сняг винаги е така.Излизаш сутринта още от вратата те лъха кучешки студ.Тъй като излизаш пръв и докато минеш през двора никак не е леко.Стигаш до вратата.В най добрия случай снегорините са минали и ти ще трябва да прескочиш някак си двата метра сняг,затрупали вратата,но после ще се озовеш на чисто.Но за съжаление установяваш че снегорините не са минали и прескачаш единия метър сняг пред вратата и тъй като постоянно минават коли не можеш да вървиш по техните коловози и трябва да се буташ по едва очертаната от двамата минали преди теб пъртина.Когато най-после преодолееш тази трудност и се озовеш на поутъпкан тротоар,установяваш,че под снега има лед и вече почваш да съжаляваш,че не си взел и кънките си.С триста зора се добираш до рейса,който както никога идва на време.После другия рейс,който също идва на време(което е доста странно).Вече в Студентски град слизаш от рейса и краката ти попадат в пет пръста киша,а когато се опиташ да пшресечеш на пешеходната пътека не само не ти спират,ами те и опръскват отгоре до долу с кална вода.Някъде по това време поглеждаш към чисто новите ти бели ботушки,първоначалният цвят на които отдавна вече не личи.Ожалваш ги за малко и трябва бързо да решиш какво да правиш по нататък - да продължиш в петте пръста киша,или да се опиташ с риск за живота си да пресечеш от другата страна,където няма киша,но пък и никой не е минавал,а снега е до колене.В крайна сметка решаваш,че ще жертваш новите си ботуши и след като минаваш светофара се озоваваш на невъобразим лед и отново се чудиш защо ли,пусто да остане, не си си взел кънките.Но единствената ти утеха е,че влезеш ли веднъж в университета ще се сгрееш,ще хапнеш и ще изчистиш ботушките си,така че да се види хубавият им цвят.А после ако си вземеш и изпита това ще бъде един наистина ползотворен ден.

А сега се захващам да уча за следващия изпит,стискайте ми палци :)