Тъй като вчера бил международният ден на съня(който не знае да запомни и да го празнува догодина) и очевидно нямаше да се погледне с добро око ако бях решила да го отбележа през работно време, то поне сутринта му хвърлих един здрав сън. Събудих се в 9:30 което си е направо много късно за моите критерии при положение, че лятото когато не съм натоварена с лекции се събуждам сама в 6:30 - 7 и някои ме мислят за сериозно ненормална когато спомена този факт, но това е друг въпрос. а събудих се и аз и след една обилна закуска естетсвено изхвърчах навън, защото с три очи гледам да има малко слънчице и топлинка. И Първата пролетсе отчете много добре тази година, защото денят беше наистина прекрасен. Слънчево, ясно, с лек ветрец. Естествено моето сутрешно излизане доведе до закъсняванетоми за лекция, да не говорим че трябваше и да се преобличам защото кучето точно когато тръгнах да излизам реши, че иска да ми се радва, но неговите радости се отразиха върху мен под формата на кал по целите ми дънки и по част от блузата ми. Та преоблякох се и след безумното тичане между нас и трамвая, после между трамвая и метрото и накрая между рейса и университета, без дори да успея да си взема редовното кафе успях някакси да стигна на лекцията само с 15 мин, закъснение. Лекцията беше кратка и след нея с колегите седнахме в двора на университета да си попълваме взаимно анкетите за курсовата работа по маркетинг, тъй като повечето хора като видят 23 въпроса и отговора е: Да, някой ден може и да я попълня. Колко било трудно да намериш 10 човека които да попълнят една анкета. Но както и да е. Оказа се, че втората лекция няма да я имаме. Между другото като споменах колегите... те вече започнаха да се образоват. Някои от тях вече ме гледат разбиращо когато спомена за Пърси, един от друга група дори ме попита това на декстопа ми Пърси Джаксън ли е, защото аз си седя с уолпейпъра на шокосиста и аз веднага реагирах с радостно подскачане, че все пак някой е чувал за Пърси. Така спирам да пиша за Пърси, защото ако не го направя ще продължа, а това, повярвайте ми няма да е много добре за вашето здраве. В крайна сметка когато се оказа че няма да имаме втора лекция аз пак бях навън и си останах там до към 8 вечерта. Изобщо денят си беше чудесен и ме зареди с хубаво настроение. Надявам се и за вас да е бил такъв.
Поздрави :)
Тази вечер ме е хванала музата да пиша тук, което очевидно се случва доста рядко предвид датата на последния ми пост. Но в повечето случаи или ме мързеше, или не ми се занимаваше, или просто не се сещах. Като за начало - Честита Баба Марта! Пожелавам на всички да сте здрави и весели и да имате много късмет!
Второ - ако някой знае кой е този идиот, който е измислил лекции в събота, да ми каже, защото искам собственоръчно да го удуша. Това си е жива мъка. В събота в 6 вечерта определено не е времето, което бух прекарала в университета.
А тук е момента да предупредя тези, на които им писна да им говоря за... е сещате се за кого, просто да спрат до тук и да не четат надолу, или ако искате четете, ама да не кажете, че не съм ви предупредила. Не гарантирам, че ще се въздържа да не го спомена, дори вече съм убедена в обратното.
Напоследък изобщо не съм адекватна. Но и нищо чудно при положение, че не получих дори 1 ден почивка от скапания университет. Говоря за онзи промеждутък между края на сесията и началото на семестъра, който нормално би трябвало да е поне 3 дни, а ако питат мен цяла седмица, но то кой ли ме пита? И така цял януари аз учих учих учих... и както последната събота на месеца си взех и последния изпит - а да се похваля, че пак ги взех всичките от раз, без нито една поправка(а тия гадове неземни ни махнаха сесийните поправки и останаха само ликвидациите) - и в понеделник на лекции. Малко досадно наистина. На всичко отгоре трябваше и да наваксвам с работата, защото по сесийно си взех отпуска. В общи линии по-голямата част от февруари ми беше пълно мазало. Сега е малко по-спокойно, тъй като още не са ни погнали с контролните...
Ииииии стига празни приказки. Мога ли да не спомена най-важното! Да да да, правилно се досещате, а ако не се досещате все още ще ви помисля за бавноразвиващи се - става дума за Пърси... и за Лерман и пак за Пърси. Отдавна не съм се вманиачавала така в нещо. Дори не помня каква беше последната ми голяма мания. Но никой не може да отрече, че в момента съм изпаднала точно в това състояние. Не остана човек, когото да съм срещнала и да не съм споменала пред него поне веднъж(разбирайте много пъти, а в повечето случаи разговорът се върти само около това) за Пърси и съответно за Лерман, тъй като аз възприемам двамата като неделима част един от друг. Интересното, че почти всички реагират по сходен начин: Аз споменавам един от двамата - обикновено е някоя реплика от типа: Човек, Лерман е върха!, или Лерман е толкова хубав!, или... е схванахте смисъла. Следва мигане от отсрещната страна, което в общи линии означава "Абе кви ми ги говори тая?" последвано от репликата "А кой е Лерман?". Естествено след възмутено възкликване от моя страна и обяснението, че това е актьора който играе Пърси Джаксън следват още примигвания и тъпия въпрос "А кой е Пърси Джаксън?" При което аз се хващам за главата. Може ли да има още хора, които дори не са и чували за Пърси? Те да не живеят в пещера? Или аз се вживявам прекалено? Както и да е. Естествено аз се впускам в пространни обяснения, че това е сина на Посейдон, че някой е откраднал мълнията на Зевз и т.н. което пре
дизвиква умно кимане с глава и предположението, че може би това ще е интересно. Интересно ли? Хора, това е мега-хипер яко. Не е просто интересно. Но аз съм вманиачена, знам. Едва 2-3ма човека до сега имаха вида "Аха, Пърси Джаксън, знам го." Усещам, че се държа като полудяла тийнейджърка, но не ми пука. Това ми го казаха след като на всеослушание обявих, че съм си купила Браво само заради Лерман(а изглежда ще си купя и следващия брой защото ще има плакат с него) и дори изпищях в лекцията в която го четях, когато видях снимката му вътре. Някои колеги ме гледаха все едно имам проблеми с главата. Вече и аз не знам до къде ще се стигне с това. НО: Лерман е на десктопа ми на компютъра вкъщи, на лаптопа ми и на компютъра в работата; на темата на телефона ми; на аватарите ми по форумите; негова снимка е залепена на папката ми за лекции; Браво стои на нощното ми шкафче и чака някой хубав ден да изрежа всичко за Лерман, а останалото да иде за подпалки; почнах да наричам котката ми, която вече има 4 имена Лерман; пренаредих два рафта от библиотеката ми, само за да има място, където да сложа книгите за Пърси; всеки път когато мина покрай будка за вестници трескаво търся някакви снимки на Лерман и ако видя такива веднага си купувам съответното списание/вестник; вече одир ми се случи взесто да поздвавя едно момиче да започна веднага да й говоря за Лерман.
И до толкова съм луднала, че си изтеглих Похитителя на мълнии на английски и започнах да я чета... нищо, че повече от половината думи не ги разбирам, просто нямам търпение да преведат и втората книга по-бързо. Но предполагам, че Егмонт няма да се забавят. А и превода на Пърси 1 определено ми хареса. Не знам как е като качество, но звучи добре. След кат чаках цяла година, за да преведат Брисингр и накрая тия пуснаха такъв "страхотен" превод, че направо да те е яд. Като се почне от самото заглавие и това, че отзад на корицата пишеше, че Сапфира е изумруден дракон... не знам от кога сапфир и изумруд е едно и също, но аз се отплесвам. Та онзи превод така гъмжеше от грешки в почти всяко изречение, че още преди да съм прочела 10 страници вече бях започнала да се нервя. Попринцип не съм много взискателна и разбирам, че не може един превод да е съвсем без грешки, но след като видях така наречения от тях БриЗингр, да не говорим, че името на единия от героите го срещнах в книгата написано по 4 различни начина, станах доста скептична към родните ни преводи и така подходих и към Пърси, но тук Егмонт са се справили добре. Това си е истински парадокс. Хем ми се иска, ама наистина страшно много ми се иска да излезе втората част, обаче пък не искам поредицата да свършва и така хем бързам да прочета всичките книги, хем пък ми се иска да ги прочета и по-бавно.
Писна ли ви вече да четете само за това? Аз обаче няма да спра. Знам, че побърквам всички с постоянното ми приказване на Лерман и Пърси, но не мога да спра. Какво да направя, като само това ми е в главата. По-добре да си го изприказвам.
Леле... май изписах много нещо. Едва ли съм писала толкова дълъг пост тук. Но я си кажете правичката, така както го гледате Лерман на снимките - Не е ли безумно сладък? И дали си струваше да отида на кино, за да го гледам? Да, да, да и ДА! И ще го направя пак. Знам, да - вманиачена съм безнадеждно. Но какво пък лошо има. Аз се чувствам чудесно когато си мисля за Пърси. И се пригответе да слушате още доста време за него, защото не смятам скоро да се успокоявам на тази тема.
Спирам до тук, защото аз наистина мога да изпиша още много. Но ще оставя малко и за някой друг път. Ето, освен всичко друго, Лерман е и вдъхновител, защото ако не беше той едва ли щях да седна да напиша всичкото това. Трябва да сте му благодарни... или пък не? Сами решавате!
Това е от мен.
Поздрави и много Лермановски усмивки за всички!
Ели :) aka aria
По-нови публикации По-стари публикации Начална страница
