My dreams... :)

Тази вечер ме е хванала музата да пиша тук, което очевидно се случва доста рядко предвид датата на последния ми пост. Но в повечето случаи или ме мързеше, или не ми се занимаваше, или просто не се сещах. Като за начало - Честита Баба Марта! Пожелавам на всички да сте здрави и весели и да имате много късмет!
Второ - ако някой знае кой е този идиот, който е измислил лекции в събота, да ми каже, защото искам собственоръчно да го удуша. Това си е жива мъка. В събота в 6 вечерта определено не е времето, което бух прекарала в университета.
А тук е момента да предупредя тези, на които им писна да им говоря за... е сещате се за кого, просто да спрат до тук и да не четат надолу, или ако искате четете, ама да не кажете, че не съм ви предупредила. Не гарантирам, че ще се въздържа да не го спомена, дори вече съм убедена в обратното.
Напоследък изобщо не съм адекватна. Но и нищо чудно при положение, че не получих дори 1 ден почивка от скапания университет. Говоря за онзи промеждутък между края на сесията и началото на семестъра, който нормално би трябвало да е поне 3 дни, а ако питат мен цяла седмица, но то кой ли ме пита? И така цял януари аз учих учих учих... и както последната събота на месеца си взех и последния изпит - а да се похваля, че пак ги взех всичките от раз, без нито една поправка(а тия гадове неземни ни махнаха сесийните поправки и останаха само ликвидациите) - и в понеделник на лекции. Малко досадно наистина. На всичко отгоре трябваше и да наваксвам с работата, защото по сесийно си взех отпуска. В общи линии по-голямата част от февруари ми беше пълно мазало. Сега е малко по-спокойно, тъй като още не са ни погнали с контролните...
Ииииии стига празни приказки. Мога ли да не спомена най-важното! Да да да, правилно се досещате, а ако не се досещате все още ще ви помисля за бавноразвиващи се - става дума за Пърси... и за Лерман и пак за Пърси. Отдавна не съм се вманиачавала така в нещо. Дори не помня каква беше последната ми голяма мания. Но никой не може да отрече, че в момента съм изпаднала точно в това състояние. Не остана човек, когото да съм срещнала и да не съм споменала пред него поне веднъж(разбирайте много пъти, а в повечето случаи разговорът се върти само около това) за Пърси и съответно за Лерман, тъй като аз възприемам двамата като неделима част един от друг. Интересното, че почти всички реагират по сходен начин: Аз споменавам един от двамата - обикновено е някоя реплика от типа: Човек, Лерман е върха!, или Лерман е толкова хубав!, или... е схванахте смисъла. Следва мигане от отсрещната страна, което в общи линии означава "Абе кви ми ги говори тая?" последвано от репликата "А кой е Лерман?". Естествено след възмутено възкликване от моя страна и обяснението, че това е актьора който играе Пърси Джаксън следват още примигвания и тъпия въпрос "А кой е Пърси Джаксън?" При което аз се хващам за главата. Може ли да има още хора, които дори не са и чували за Пърси? Те да не живеят в пещера? Или аз се вживявам прекалено? Както и да е. Естествено аз се впускам в пространни обяснения, че това е сина на Посейдон, че някой е откраднал мълнията на Зевз и т.н. което предизвиква умно кимане с глава и предположението, че може би това ще е интересно. Интересно ли? Хора, това е мега-хипер яко. Не е просто интересно. Но аз съм вманиачена, знам. Едва 2-3ма човека до сега имаха вида "Аха, Пърси Джаксън, знам го." Усещам, че се държа като полудяла тийнейджърка, но не ми пука. Това ми го казаха след като на всеослушание обявих, че съм си купила Браво само заради Лерман(а изглежда ще си купя и следващия брой защото ще има плакат с него) и дори изпищях в лекцията в която го четях, когато видях снимката му вътре. Някои колеги ме гледаха все едно имам проблеми с главата. Вече и аз не знам до къде ще се стигне с това. НО: Лерман е на десктопа ми на компютъра вкъщи, на лаптопа ми и на компютъра в работата; на темата на телефона ми; на аватарите ми по форумите; негова снимка е залепена на папката ми за лекции; Браво стои на нощното ми шкафче и чака някой хубав ден да изрежа всичко за Лерман, а останалото да иде за подпалки; почнах да наричам котката ми, която вече има 4 имена Лерман; пренаредих два рафта от библиотеката ми, само за да има място, където да сложа книгите за Пърси; всеки път когато мина покрай будка за вестници трескаво търся някакви снимки на Лерман и ако видя такива веднага си купувам съответното списание/вестник; вече одир ми се случи взесто да поздвавя едно момиче да започна веднага да й говоря за Лерман.
И до толкова съм луднала, че си изтеглих Похитителя на мълнии на английски и започнах да я чета... нищо, че повече от половината думи не ги разбирам, просто нямам търпение да преведат и втората книга по-бързо. Но предполагам, че Егмонт няма да се забавят. А и превода на Пърси 1 определено ми хареса. Не знам как е като качество, но звучи добре. След кат чаках цяла година, за да преведат Брисингр и накрая тия пуснаха такъв "страхотен" превод, че направо да те е яд. Като се почне от самото заглавие и това, че отзад на корицата пишеше, че Сапфира е изумруден дракон... не знам от кога сапфир и изумруд е едно и също, но аз се отплесвам. Та онзи превод така гъмжеше от грешки в почти всяко изречение, че още преди да съм прочела 10 страници вече бях започнала да се нервя. Попринцип не съм много взискателна и разбирам, че не може един превод да е съвсем без грешки, но след като видях така наречения от тях БриЗингр, да не говорим, че името на единия от героите го срещнах в книгата написано по 4 различни начина, станах доста скептична към родните ни преводи и така подходих и към Пърси, но тук Егмонт са се справили добре. Това си е истински парадокс. Хем ми се иска, ама наистина страшно много ми се иска да излезе втората част, обаче пък не искам поредицата да свършва и така хем бързам да прочета всичките книги, хем пък ми се иска да ги прочета и по-бавно.
Писна ли ви вече да четете само за това? Аз обаче няма да спра. Знам, че побърквам всички с постоянното ми приказване на Лерман и Пърси, но не мога да спра. Какво да направя, като само това ми е в главата. По-добре да си го изприказвам.
Леле... май изписах много нещо. Едва ли съм писала толкова дълъг пост тук. Но я си кажете правичката, така както го гледате Лерман на снимките - Не е ли безумно сладък? И дали си струваше да отида на кино, за да го гледам? Да, да, да и ДА! И ще го направя пак. Знам, да - вманиачена съм безнадеждно. Но какво пък лошо има. Аз се чувствам чудесно когато си мисля за Пърси. И се пригответе да слушате още доста време за него, защото не смятам скоро да се успокоявам на тази тема.
Спирам до тук, защото аз наистина мога да изпиша още много. Но ще оставя малко и за някой друг път. Ето, освен всичко друго, Лерман е и вдъхновител, защото ако не беше той едва ли щях да седна да напиша всичкото това. Трябва да сте му благодарни... или пък не? Сами решавате!
Това е от мен.
Поздрави и много Лермановски усмивки за всички!
Ели :) aka aria

Най-сетне се доредих до тоя блог да напиша няколко реда. От кога съм се наканила, обаче след работа не ми седи на компа. А аз май не съм казала, че започнах работа? Да, да точно така, добре, че се уреди това, че иначе не знам как щях да го карам като просяк. Та сега съм на 4 часа на ден и вкарвам данни в компютъра и съм пенкилер (шегувкам се). Във всеки случай съм доволна, защото така мога да го съчетавам с лекциите и пак да ми остава свободно време.

Тия дни направо съм се побъркала. Тази седмица излиза книжката ми. Най-после! Дишам. Издишам. Успокоявам се. Наистина страшно много се радвам. Попринцип излиза на 25 септември на пазара, тоест в петък. Обаче в неделя е премиерата и тия мили хорица от издателството са така добри да дадат книжлето с 5 кинта отстъпка ако си я купиш на премиерата. Мамка му чакала съм 2 години и половина, ще изчакам два сни повече. А нали запалих сума ти народ по тез книжки, та вече имам поръчки да взимам и на други. Ох, нямам търпение да дойде неделя!!!

Е, като я прочета ще дам отзиви :)

(sun)

Оле хорицаааааааа не мога да повярвам, че е истина. Чакам си този момент от две години и половина и вече се бях отчаяла, че чакането никога няма да свърши, ноооооо Хермес ще ми издадат книжката края на септември. Толкова се радвам, че няма на къде повече. 

А сега ако не сте се отказали да четете след по-горните ми умопобъркани крясъци, защото аз действително съм се развикала от щастие, ще обясня по човешки за какво иде реч.

Аз още от април 2007 си почнах да подскачам от нетърпение, защото тогава излезе втората книга от поредицата на български и естествено като прочетох Eldest веднага ми се прииска да започна и третата. Ето затова не обичам да започвам да чета поредици, който още не са завършени - много съм нетърпелива и ми иде да удува някого задето чаках толкова време. Но както и да е. Книгата излезе на английски миналия септември и от тогава аз пак започнах да чакам да я преведат. Дори си я изтеглих на английски, ама с моите бедни познания ми беше много трудно да чета - едвам се измъчих с половината от първата глава. А като споменах английски - моя милост се записа на курс начално ниво, та да го науча тоз език най-накрая. Пък като излезе и четвъртата книга няма да чакам тия от хермес да я преведат ами направи си я взимам в оригинал и ще си я чета така.

Но да се върна на темата, която започнах и която всъщност е целта на този пост. Още май месец плъзна слух, че книгата е вече преведена и е на редакция. И понеже изглежда слухът се оказа верен хората започнаха да звънят и да пишат на издателството, за да питат кога ще излезе на пазара. И тия почнаха голямото мотаене. Аз не мога да разбера за какво беше цялата тази простотия. Д разпалват интереса ли, де да знам. Аз все си мисля, че който се обажда за да пита, при всички случаи ще си я купи, би трябвало да правят реклама за тези, които не са чели до сега поредицата. Първо казаха средата на уни. Е, добре чакахме, чакахме, ама книга така и не видяхме. После пак хора звъняха и ония викат - 20 юли. Даже и точна дата казаха. Е, познайте дали на 20 юли излезе Brisingr? Естествено, че не. После казаха - еми може би ще излезе през август, ама може и да не излезе. Абе мамка ви мръсна, просто кажете някаква дата, да си знаем кога е, а не може би да, може би не и ние не знаем. Е кой да знае? Баба ми ли? И миналата седмица точно бях почнала да ги псувам, задето още не дават никакво точно инфо и ми хрумна идеята - що пък и аз да не им пиша. Хванах се, написах им един много любезен имейл, да ги питам адже ба, кога ще излезе проклетата книга? И ето че днес получих радостната новина - края на септември. Толкова се радвам, че на чакането ми му се вижда края. Само да дойде края на септември, няма да вдигна поглед от редовете на книжката.

happy

Рекох и аз да си поосвежа малко блога, та ето му новите дрешки. Надявам се да ви харесат :)

Бая време рових докато си намеря нещо хубавко, сега ще трябва да го оформям на ново, но това малко по-малко ;)

Поздрави!

Роб - пълна промяна

Ето сега както обещах по-рано ще направя подробен репортаж от "погребението" на Роб. Аз дори не знам от къде да започна. То не беше смях, то не беше чудо. Значи от момента в който Рони донесе Хай Клуб и видях, че има плакат на Роб започнах да се хиля като откачена и да им разправям на другите как не се къпе и т.н. На тая тема ме запали систа, особено след като прочетох онази историйка за перфектната среща с Роб на която съм се попикала да се хиля. Та започнах аз да им разправям за всичко това и се хилихме доста време и изведнъж на мен ми хрумна гениалната идея - защо да не се изгаврим с този плакат.  Цял ден планирахме какво да му направим и на следващия започнахме. Всъщност той още същия ден мина през водата и последствията от това бяха, че плаката се поскъса, но това са рисковете на къпането.

Но най-добре да оставим снимките сами да говорят за себе си. Ето тук може да ги видите

Имат си и надписи отдолу, ако искате ги четете. 

Накрая нашата операторка Анджи ни каза, че сме говорили толкова сърцераздирателно, че даже се е разплаказала за горкичкия Роб. То ще се окаже накрая, че имам актьорска дарба, щом така възприемат играта ни хахахах. Бъзика с Роб беше едно от най-забавните неща тази година. А плакатът още си седи в мен, защото така и не успяхме да го изгорим, ще си го пазя за спомен. То това си е произведение на изкуството, след десет години току виж се продава за милиони :D

Във всеки случай се надявам крайния резултат да ви хареса и Роб да ви се стори поне мъничко с по-човечен вид. Приятно гледане! :)

Здравейте, скъпи мои читатели - ако все още има такива. Рекох да напиша тук пълното си възмущение... е, нека да започна от начало за да разберете за какво иде реч.

На кратко днес бях изнудена и принудена(причината е малко дълга история) от Рони да изгледам целия Здрач. Майко милаааа, същински ужас. Абе - казах си, когато ме принудиха да обещая че ще го изгледам - добре де, има толкова мноооого почитатели, в крайна сметка не може да е чак толкова зле. Е, след като го изгледах целия(за мое нещастие) се оказа че може и че всъщност е много по-зле. Та рекох и аз да се изкажа по въпроса, особено след като вече съм "компетентна" :D Макар, че аз изобщо нямах желание да го гледам някога, сега съм убедена, че повече през живота си няма да си пусна този филм. Изобщо не мога да разбера защо толкова му се превъзнасят, като аз едва издържах до края и то само защото бях обещала.

Но преди това искам да попитам някои от моите читатели, тъй като предполагам, че някои от тях са по-наясно от мен с тия работи... абе аз ли съм се объркала нещо или Здрач е всъщност е една доста тъповата пародия на вампирски филм? Аз никога не съм си падала по вампирите като персонажи и почти да не кажа съвсем не съм гледала филми с вампири. Ама това е... някаква странна трагикомедия, без извинения за тези които харесват филма. Хич не ми хареса, дори и ако изключа присъствието на Роб в него.

Така. Сега за самия филм. Самият факт, че ми се наложи близо два часа да гледам "брилянтната" игра на Роб и Кристен ми скъса нервите. Е, вярно, от време на време се забавлявах с физиономийте дето ги правеше той, изглеждаше ужасно смешен. Пък и така си личеше с колко пудра са му наплескали лицето, даже се виждаше до къде. Ужасно тъпо. Второ на фона на тая наплескана с бяла пудра мазна кожа беше плясната тая червена уста и комбинацията изглеждаше като грим на някой клоун от цирка. Не, те даже си изглеждат добре в сравнение с Роб. Ама те му били изскубали и веждите бе... скъсах се да се хиля като го видях тва. Честно, цялата му визия беше много смешна и всеки път като го видех да се появява ме избиваше на смях(или поне до към първия половин час). А пък тая Бела не си затвори устата през целия филм... абе ще вземе да глътне някоя муха накрая. Тя само си гледаше тъпо, пускаше "забавни" шеги и неща от типа като да обясни на някакво гейче, че е от мълчаливо страдащ тип или нещо подобно. Айде някой да ми обясни с какво това би могло да впечатли който и да е?

И всъщност какво е цялото действие? Тя го обича, той я обича ама иска да й изпие кръвта, мляскат се веднъж(не беше никак приятна гледка, особено като си представих "аромата" на Роб) и накрая Едуард се млати с някъв друг, спасява живота на Бела, ама моля ви се тя пак не е доволна, искала да става вампир. Ха! Еми да става де! Мен какво ме грее? И на всичко отгоре какви са тия вампири? Подскачат като кенгура наляво-надясно, катерят се по дърветата като катерички и блестят. А на всичкото отгоре не стига, че блестят и, че Бела ги намира за красиви(Роб да е красив? Да бе!) ами и докато Едуард блестеше се чуваше някакво звънтене, като от камбанки. Аз тогава го нарекох Едуард Звънчето и Рони се скъса от смях. Обаче пък след около един час зяпане на тази боза взе че ми се доспа и започнах да се прозявам неистово и Рони пак почна да се смее. Ами че аз за последните три месеца не съм се прозявала толкова, колкото на тоя филм.

А финалната битка колко беше ефектна. Ама леле, те направо съдраха пода. Честно казано последните няколко минути едва издържах да ги догледам. И ако всичкото това трябва да го прочета на книга, представям си колко ще се досадя и от нея. 

А сега да разкажа за най-смешното. Като бяхме на морето и от някъде се взе един плакат на Роб от Хай Клуб. Аз като го видя почнах да се смея и другите също и в крайна сметка като ми хрумна една луда идея. Рекох си - ама тоя плакат така и така е тук - що да не се изгаврим с него. И решихме да му направим на Роб погребение. Първо го изкъпахме във водата(честно казано имаше нужда, човека не се беше къпал от векове). После го гримирахме и той ми стана един красавец. Само да го видите няма да го познаете. Накрая го и балсамирахме, че чак замириса на хубаво. Смяли сме се като луди през цялото време даже снимахме клипчета, но още не са ме снабдили с всичките, като стане ще извадя снимки - все пак не искам да ме линчуват ако ги пусна самите клипчета, представете си, че някоя заклета фенка за Здрач ме познае после на улицата. Ще трябва да търча колкото ми крака държат.

Та това е от мен за сега. 

Чао чао на всички. Надявам се скоро да има за какво да пиша и този път да не е за психическия тормоз над мен със Здрач :)