My dreams... :)

Все повече се убеждавам, че в нета могат какви ли не неща. Но нека обясня от начало. След като най-накрая приключих с курсовата ми работа(ииии да тя вече е готова!) ми хрумна гениалната идея да видя какво ще каже чичко Гугъл, ако го попитам за себе си. И... представете си, оказва се, че съм играла в цели два филма. Доста интересно наистина, но ако не вярвате: цък Но пък и кой знае? Току виж имам някакво раздвоение на личността и през нощта багам от вкъщи и отивам на снимачната площадка хахах.
П.п. Не мога да се въздържа да не спомена поне един Пърси в поста. Да се похваля, че го гледах за втори път на кино и то бяхме съвсем сами в залата. Беше направо върха.

Тъй като вчера бил международният ден на съня(който не знае да запомни и да го празнува догодина) и очевидно нямаше да се погледне с добро око ако бях решила да го отбележа през работно време, то поне сутринта му хвърлих един здрав сън. Събудих се в 9:30 което си е направо много късно за моите критерии при положение, че лятото когато не съм натоварена с лекции се събуждам сама в 6:30 - 7 и някои ме мислят за сериозно ненормална когато спомена този факт, но това е друг въпрос. а събудих се и аз и след една обилна закуска естетсвено изхвърчах навън, защото с три очи гледам да има малко слънчице и топлинка. И Първата пролетсе отчете много добре тази година, защото денят беше наистина прекрасен. Слънчево, ясно, с лек ветрец. Естествено моето сутрешно излизане доведе до закъсняванетоми за лекция, да не говорим че трябваше и да се преобличам защото кучето точно когато тръгнах да излизам реши, че иска да ми се радва, но неговите радости се отразиха върху мен под формата на кал по целите ми дънки и по част от блузата ми. Та преоблякох се и след безумното тичане между нас и трамвая, после между трамвая и метрото и накрая между рейса и университета, без дори да успея да си взема редовното кафе успях някакси да стигна на лекцията само с 15 мин, закъснение. Лекцията беше кратка и след нея с колегите седнахме в двора на университета да си попълваме взаимно анкетите за курсовата работа по маркетинг, тъй като повечето хора като видят 23 въпроса и отговора е: Да, някой ден може и да я попълня. Колко било трудно да намериш 10 човека които да попълнят една анкета. Но както и да е. Оказа се, че втората лекция няма да я имаме. Между другото като споменах колегите... те вече започнаха да се образоват. Някои от тях вече ме гледат разбиращо когато спомена за Пърси, един от друга група дори ме попита това на декстопа ми Пърси Джаксън ли е, защото аз си седя с уолпейпъра на шокосиста и аз веднага реагирах с радостно подскачане, че все пак  някой е чувал за Пърси.  Така спирам да пиша за Пърси, защото ако не го направя ще продължа, а това, повярвайте ми няма да е много добре за вашето здраве.  В крайна сметка когато се оказа че няма да имаме втора лекция аз пак бях навън и си останах там до към 8 вечерта. Изобщо денят си беше чудесен и ме зареди с хубаво настроение. Надявам се и за вас да е бил такъв.

Поздрави :)

Тази вечер ме е хванала музата да пиша тук, което очевидно се случва доста рядко предвид датата на последния ми пост. Но в повечето случаи или ме мързеше, или не ми се занимаваше, или просто не се сещах. Като за начало - Честита Баба Марта! Пожелавам на всички да сте здрави и весели и да имате много късмет!
Второ - ако някой знае кой е този идиот, който е измислил лекции в събота, да ми каже, защото искам собственоръчно да го удуша. Това си е жива мъка. В събота в 6 вечерта определено не е времето, което бух прекарала в университета.
А тук е момента да предупредя тези, на които им писна да им говоря за... е сещате се за кого, просто да спрат до тук и да не четат надолу, или ако искате четете, ама да не кажете, че не съм ви предупредила. Не гарантирам, че ще се въздържа да не го спомена, дори вече съм убедена в обратното.
Напоследък изобщо не съм адекватна. Но и нищо чудно при положение, че не получих дори 1 ден почивка от скапания университет. Говоря за онзи промеждутък между края на сесията и началото на семестъра, който нормално би трябвало да е поне 3 дни, а ако питат мен цяла седмица, но то кой ли ме пита? И така цял януари аз учих учих учих... и както последната събота на месеца си взех и последния изпит - а да се похваля, че пак ги взех всичките от раз, без нито една поправка(а тия гадове неземни ни махнаха сесийните поправки и останаха само ликвидациите) - и в понеделник на лекции. Малко досадно наистина. На всичко отгоре трябваше и да наваксвам с работата, защото по сесийно си взех отпуска. В общи линии по-голямата част от февруари ми беше пълно мазало. Сега е малко по-спокойно, тъй като още не са ни погнали с контролните...
Ииииии стига празни приказки. Мога ли да не спомена най-важното! Да да да, правилно се досещате, а ако не се досещате все още ще ви помисля за бавноразвиващи се - става дума за Пърси... и за Лерман и пак за Пърси. Отдавна не съм се вманиачавала така в нещо. Дори не помня каква беше последната ми голяма мания. Но никой не може да отрече, че в момента съм изпаднала точно в това състояние. Не остана човек, когото да съм срещнала и да не съм споменала пред него поне веднъж(разбирайте много пъти, а в повечето случаи разговорът се върти само около това) за Пърси и съответно за Лерман, тъй като аз възприемам двамата като неделима част един от друг. Интересното, че почти всички реагират по сходен начин: Аз споменавам един от двамата - обикновено е някоя реплика от типа: Човек, Лерман е върха!, или Лерман е толкова хубав!, или... е схванахте смисъла. Следва мигане от отсрещната страна, което в общи линии означава "Абе кви ми ги говори тая?" последвано от репликата "А кой е Лерман?". Естествено след възмутено възкликване от моя страна и обяснението, че това е актьора който играе Пърси Джаксън следват още примигвания и тъпия въпрос "А кой е Пърси Джаксън?" При което аз се хващам за главата. Може ли да има още хора, които дори не са и чували за Пърси? Те да не живеят в пещера? Или аз се вживявам прекалено? Както и да е. Естествено аз се впускам в пространни обяснения, че това е сина на Посейдон, че някой е откраднал мълнията на Зевз и т.н. което предизвиква умно кимане с глава и предположението, че може би това ще е интересно. Интересно ли? Хора, това е мега-хипер яко. Не е просто интересно. Но аз съм вманиачена, знам. Едва 2-3ма човека до сега имаха вида "Аха, Пърси Джаксън, знам го." Усещам, че се държа като полудяла тийнейджърка, но не ми пука. Това ми го казаха след като на всеослушание обявих, че съм си купила Браво само заради Лерман(а изглежда ще си купя и следващия брой защото ще има плакат с него) и дори изпищях в лекцията в която го четях, когато видях снимката му вътре. Някои колеги ме гледаха все едно имам проблеми с главата. Вече и аз не знам до къде ще се стигне с това. НО: Лерман е на десктопа ми на компютъра вкъщи, на лаптопа ми и на компютъра в работата; на темата на телефона ми; на аватарите ми по форумите; негова снимка е залепена на папката ми за лекции; Браво стои на нощното ми шкафче и чака някой хубав ден да изрежа всичко за Лерман, а останалото да иде за подпалки; почнах да наричам котката ми, която вече има 4 имена Лерман; пренаредих два рафта от библиотеката ми, само за да има място, където да сложа книгите за Пърси; всеки път когато мина покрай будка за вестници трескаво търся някакви снимки на Лерман и ако видя такива веднага си купувам съответното списание/вестник; вече одир ми се случи взесто да поздвавя едно момиче да започна веднага да й говоря за Лерман.
И до толкова съм луднала, че си изтеглих Похитителя на мълнии на английски и започнах да я чета... нищо, че повече от половината думи не ги разбирам, просто нямам търпение да преведат и втората книга по-бързо. Но предполагам, че Егмонт няма да се забавят. А и превода на Пърси 1 определено ми хареса. Не знам как е като качество, но звучи добре. След кат чаках цяла година, за да преведат Брисингр и накрая тия пуснаха такъв "страхотен" превод, че направо да те е яд. Като се почне от самото заглавие и това, че отзад на корицата пишеше, че Сапфира е изумруден дракон... не знам от кога сапфир и изумруд е едно и също, но аз се отплесвам. Та онзи превод така гъмжеше от грешки в почти всяко изречение, че още преди да съм прочела 10 страници вече бях започнала да се нервя. Попринцип не съм много взискателна и разбирам, че не може един превод да е съвсем без грешки, но след като видях така наречения от тях БриЗингр, да не говорим, че името на единия от героите го срещнах в книгата написано по 4 различни начина, станах доста скептична към родните ни преводи и така подходих и към Пърси, но тук Егмонт са се справили добре. Това си е истински парадокс. Хем ми се иска, ама наистина страшно много ми се иска да излезе втората част, обаче пък не искам поредицата да свършва и така хем бързам да прочета всичките книги, хем пък ми се иска да ги прочета и по-бавно.
Писна ли ви вече да четете само за това? Аз обаче няма да спра. Знам, че побърквам всички с постоянното ми приказване на Лерман и Пърси, но не мога да спра. Какво да направя, като само това ми е в главата. По-добре да си го изприказвам.
Леле... май изписах много нещо. Едва ли съм писала толкова дълъг пост тук. Но я си кажете правичката, така както го гледате Лерман на снимките - Не е ли безумно сладък? И дали си струваше да отида на кино, за да го гледам? Да, да, да и ДА! И ще го направя пак. Знам, да - вманиачена съм безнадеждно. Но какво пък лошо има. Аз се чувствам чудесно когато си мисля за Пърси. И се пригответе да слушате още доста време за него, защото не смятам скоро да се успокоявам на тази тема.
Спирам до тук, защото аз наистина мога да изпиша още много. Но ще оставя малко и за някой друг път. Ето, освен всичко друго, Лерман е и вдъхновител, защото ако не беше той едва ли щях да седна да напиша всичкото това. Трябва да сте му благодарни... или пък не? Сами решавате!
Това е от мен.
Поздрави и много Лермановски усмивки за всички!
Ели :) aka aria

Най-сетне се доредих до тоя блог да напиша няколко реда. От кога съм се наканила, обаче след работа не ми седи на компа. А аз май не съм казала, че започнах работа? Да, да точно така, добре, че се уреди това, че иначе не знам как щях да го карам като просяк. Та сега съм на 4 часа на ден и вкарвам данни в компютъра и съм пенкилер (шегувкам се). Във всеки случай съм доволна, защото така мога да го съчетавам с лекциите и пак да ми остава свободно време.

Тия дни направо съм се побъркала. Тази седмица излиза книжката ми. Най-после! Дишам. Издишам. Успокоявам се. Наистина страшно много се радвам. Попринцип излиза на 25 септември на пазара, тоест в петък. Обаче в неделя е премиерата и тия мили хорица от издателството са така добри да дадат книжлето с 5 кинта отстъпка ако си я купиш на премиерата. Мамка му чакала съм 2 години и половина, ще изчакам два сни повече. А нали запалих сума ти народ по тез книжки, та вече имам поръчки да взимам и на други. Ох, нямам търпение да дойде неделя!!!

Е, като я прочета ще дам отзиви :)

(sun)

Оле хорицаааааааа не мога да повярвам, че е истина. Чакам си този момент от две години и половина и вече се бях отчаяла, че чакането никога няма да свърши, ноооооо Хермес ще ми издадат книжката края на септември. Толкова се радвам, че няма на къде повече. 

А сега ако не сте се отказали да четете след по-горните ми умопобъркани крясъци, защото аз действително съм се развикала от щастие, ще обясня по човешки за какво иде реч.

Аз още от април 2007 си почнах да подскачам от нетърпение, защото тогава излезе втората книга от поредицата на български и естествено като прочетох Eldest веднага ми се прииска да започна и третата. Ето затова не обичам да започвам да чета поредици, който още не са завършени - много съм нетърпелива и ми иде да удува някого задето чаках толкова време. Но както и да е. Книгата излезе на английски миналия септември и от тогава аз пак започнах да чакам да я преведат. Дори си я изтеглих на английски, ама с моите бедни познания ми беше много трудно да чета - едвам се измъчих с половината от първата глава. А като споменах английски - моя милост се записа на курс начално ниво, та да го науча тоз език най-накрая. Пък като излезе и четвъртата книга няма да чакам тия от хермес да я преведат ами направи си я взимам в оригинал и ще си я чета така.

Но да се върна на темата, която започнах и която всъщност е целта на този пост. Още май месец плъзна слух, че книгата е вече преведена и е на редакция. И понеже изглежда слухът се оказа верен хората започнаха да звънят и да пишат на издателството, за да питат кога ще излезе на пазара. И тия почнаха голямото мотаене. Аз не мога да разбера за какво беше цялата тази простотия. Д разпалват интереса ли, де да знам. Аз все си мисля, че който се обажда за да пита, при всички случаи ще си я купи, би трябвало да правят реклама за тези, които не са чели до сега поредицата. Първо казаха средата на уни. Е, добре чакахме, чакахме, ама книга така и не видяхме. После пак хора звъняха и ония викат - 20 юли. Даже и точна дата казаха. Е, познайте дали на 20 юли излезе Brisingr? Естествено, че не. После казаха - еми може би ще излезе през август, ама може и да не излезе. Абе мамка ви мръсна, просто кажете някаква дата, да си знаем кога е, а не може би да, може би не и ние не знаем. Е кой да знае? Баба ми ли? И миналата седмица точно бях почнала да ги псувам, задето още не дават никакво точно инфо и ми хрумна идеята - що пък и аз да не им пиша. Хванах се, написах им един много любезен имейл, да ги питам адже ба, кога ще излезе проклетата книга? И ето че днес получих радостната новина - края на септември. Толкова се радвам, че на чакането ми му се вижда края. Само да дойде края на септември, няма да вдигна поглед от редовете на книжката.

happy

Рекох и аз да си поосвежа малко блога, та ето му новите дрешки. Надявам се да ви харесат :)

Бая време рових докато си намеря нещо хубавко, сега ще трябва да го оформям на ново, но това малко по-малко ;)

Поздрави!

Роб - пълна промяна

Ето сега както обещах по-рано ще направя подробен репортаж от "погребението" на Роб. Аз дори не знам от къде да започна. То не беше смях, то не беше чудо. Значи от момента в който Рони донесе Хай Клуб и видях, че има плакат на Роб започнах да се хиля като откачена и да им разправям на другите как не се къпе и т.н. На тая тема ме запали систа, особено след като прочетох онази историйка за перфектната среща с Роб на която съм се попикала да се хиля. Та започнах аз да им разправям за всичко това и се хилихме доста време и изведнъж на мен ми хрумна гениалната идея - защо да не се изгаврим с този плакат.  Цял ден планирахме какво да му направим и на следващия започнахме. Всъщност той още същия ден мина през водата и последствията от това бяха, че плаката се поскъса, но това са рисковете на къпането.

Но най-добре да оставим снимките сами да говорят за себе си. Ето тук може да ги видите

Имат си и надписи отдолу, ако искате ги четете. 

Накрая нашата операторка Анджи ни каза, че сме говорили толкова сърцераздирателно, че даже се е разплаказала за горкичкия Роб. То ще се окаже накрая, че имам актьорска дарба, щом така възприемат играта ни хахахах. Бъзика с Роб беше едно от най-забавните неща тази година. А плакатът още си седи в мен, защото така и не успяхме да го изгорим, ще си го пазя за спомен. То това си е произведение на изкуството, след десет години току виж се продава за милиони :D

Във всеки случай се надявам крайния резултат да ви хареса и Роб да ви се стори поне мъничко с по-човечен вид. Приятно гледане! :)

Здравейте, скъпи мои читатели - ако все още има такива. Рекох да напиша тук пълното си възмущение... е, нека да започна от начало за да разберете за какво иде реч.

На кратко днес бях изнудена и принудена(причината е малко дълга история) от Рони да изгледам целия Здрач. Майко милаааа, същински ужас. Абе - казах си, когато ме принудиха да обещая че ще го изгледам - добре де, има толкова мноооого почитатели, в крайна сметка не може да е чак толкова зле. Е, след като го изгледах целия(за мое нещастие) се оказа че може и че всъщност е много по-зле. Та рекох и аз да се изкажа по въпроса, особено след като вече съм "компетентна" :D Макар, че аз изобщо нямах желание да го гледам някога, сега съм убедена, че повече през живота си няма да си пусна този филм. Изобщо не мога да разбера защо толкова му се превъзнасят, като аз едва издържах до края и то само защото бях обещала.

Но преди това искам да попитам някои от моите читатели, тъй като предполагам, че някои от тях са по-наясно от мен с тия работи... абе аз ли съм се объркала нещо или Здрач е всъщност е една доста тъповата пародия на вампирски филм? Аз никога не съм си падала по вампирите като персонажи и почти да не кажа съвсем не съм гледала филми с вампири. Ама това е... някаква странна трагикомедия, без извинения за тези които харесват филма. Хич не ми хареса, дори и ако изключа присъствието на Роб в него.

Така. Сега за самия филм. Самият факт, че ми се наложи близо два часа да гледам "брилянтната" игра на Роб и Кристен ми скъса нервите. Е, вярно, от време на време се забавлявах с физиономийте дето ги правеше той, изглеждаше ужасно смешен. Пък и така си личеше с колко пудра са му наплескали лицето, даже се виждаше до къде. Ужасно тъпо. Второ на фона на тая наплескана с бяла пудра мазна кожа беше плясната тая червена уста и комбинацията изглеждаше като грим на някой клоун от цирка. Не, те даже си изглеждат добре в сравнение с Роб. Ама те му били изскубали и веждите бе... скъсах се да се хиля като го видях тва. Честно, цялата му визия беше много смешна и всеки път като го видех да се появява ме избиваше на смях(или поне до към първия половин час). А пък тая Бела не си затвори устата през целия филм... абе ще вземе да глътне някоя муха накрая. Тя само си гледаше тъпо, пускаше "забавни" шеги и неща от типа като да обясни на някакво гейче, че е от мълчаливо страдащ тип или нещо подобно. Айде някой да ми обясни с какво това би могло да впечатли който и да е?

И всъщност какво е цялото действие? Тя го обича, той я обича ама иска да й изпие кръвта, мляскат се веднъж(не беше никак приятна гледка, особено като си представих "аромата" на Роб) и накрая Едуард се млати с някъв друг, спасява живота на Бела, ама моля ви се тя пак не е доволна, искала да става вампир. Ха! Еми да става де! Мен какво ме грее? И на всичко отгоре какви са тия вампири? Подскачат като кенгура наляво-надясно, катерят се по дърветата като катерички и блестят. А на всичкото отгоре не стига, че блестят и, че Бела ги намира за красиви(Роб да е красив? Да бе!) ами и докато Едуард блестеше се чуваше някакво звънтене, като от камбанки. Аз тогава го нарекох Едуард Звънчето и Рони се скъса от смях. Обаче пък след около един час зяпане на тази боза взе че ми се доспа и започнах да се прозявам неистово и Рони пак почна да се смее. Ами че аз за последните три месеца не съм се прозявала толкова, колкото на тоя филм.

А финалната битка колко беше ефектна. Ама леле, те направо съдраха пода. Честно казано последните няколко минути едва издържах да ги догледам. И ако всичкото това трябва да го прочета на книга, представям си колко ще се досадя и от нея. 

А сега да разкажа за най-смешното. Като бяхме на морето и от някъде се взе един плакат на Роб от Хай Клуб. Аз като го видя почнах да се смея и другите също и в крайна сметка като ми хрумна една луда идея. Рекох си - ама тоя плакат така и така е тук - що да не се изгаврим с него. И решихме да му направим на Роб погребение. Първо го изкъпахме във водата(честно казано имаше нужда, човека не се беше къпал от векове). После го гримирахме и той ми стана един красавец. Само да го видите няма да го познаете. Накрая го и балсамирахме, че чак замириса на хубаво. Смяли сме се като луди през цялото време даже снимахме клипчета, но още не са ме снабдили с всичките, като стане ще извадя снимки - все пак не искам да ме линчуват ако ги пусна самите клипчета, представете си, че някоя заклета фенка за Здрач ме познае после на улицата. Ще трябва да търча колкото ми крака държат.

Та това е от мен за сега. 

Чао чао на всички. Надявам се скоро да има за какво да пиша и този път да не е за психическия тормоз над мен със Здрач :)

Ето да взема и аз да напиша нещо тук.Да си призная честно доста ме понамързяваше да вляза в блога и да надраскам нещо, което надали ще прочетат и 5 човека.Но си казах - айде,като ще са пет,поне за тях да има.

Та,какво ново покрай мен? Ами нищо кой знае колко съществено.Мина и втората сесия,този път без особени изцепки.Нямам нито една поправка и мога да кажа,че съм много доволна от себе си.Важното е,че изкарах що годе добър успех.И сега съм ваканцияяяяяяя.Намислила съм да правя толкова много неща,че имам чувството,че времето няма да ми стигне.То не са изтеглени филми за гледане,то не са книги за четене,то не е чудо.

И съм много щастлива,защото има надежда скоро да ми излезе книжката - Брисингр,третата част на Ерагон. Уж била преведена,но е на редакция.Много се надявам да се вярно.А и като споменах Ерагон,четох,че някъде са пуснали фенска тениска с надпис:Vampires? We've got DRAGONS и това си е чиста анти здрач кампания.Така де, то ми писна само за тва да се пише навсякъде.Само влизам в разни сайтове и само голият до кръста Роб ми се изтипосва пред погледа.Ужас.Аз наистина започвам да се радвам,че не продължиха филмите по Ерагон,та нямаше истерия.С тия побъркани фенове не отива на добре работата.

И сега хубавото:След 2 седмици заминавам на море.Най-после.Имам нужда да се махна малко от тоя отвратителен град,той вече не се понася. С тва движение... А да, да се похваля - моя милост вече ходи с метрото до университета.Верно,че сменям два рейса,ама така пак е два пъти по-бързо.Наесен като го свържат и със старото метро ще се пътува още по-бързо.Брей,веднъж и аз да имам късмет с транспорта.Мислях си,че никога няма да мога да пътувам с метро,а ето тази година - изненада.

Ми засега това е от мен.Сега имам много свободно време,та съм с намерение да пиша тук по-честичко.Разбира се,ако има за какво да пиша. До скоро!

:) :) :)

Здравейте народе :) Как я карате? А?Кво става с мен ли...? Ами имайте търпение и ще разберете.

Та значи сесията свърши за мен и то за щастие успешно.От началото на януари буквално не съм вдигала глава от учебниците.Приятелите си не съм виждала,само няколко пъти си чатихме в скайп,та в общи линии общуването ми с хора се сведе до виждането с колегите.След като мина новогодишната еуфория седна да уча за първия изпит - Основи на икономическите теории,нещо което по време на лекции ми се струваше страшно тъпо.Та наканих се и нямаше начин седнах да уча.Като понапреднах в учебника обаче взе че ми стана интересно,въпреки,че тук таме имаше неща които не ми бяха съвсем ясни и за които на помощ ми се притичаше майка ми(не е лошо да имаш икономист вкъщи).Та за няма и три дни прочетох учебника и взех изпита с 5.Е,може би ако учебника беше излязъл по рано,а не средата на декември,можеше и да седна да уча за контролните и да се освободя от този изпит,но и така е добре.В крайна сметка това е оценката с която най много се гордея тази сесия.А аз направо се тресях от нерви двата дена,които трябваше да изчакаме за да си вземем книжките като през това време трябваше да уча и по История на икономическите теории.Та като отидохме в университета и си отворих книжката и видях че имам 5 почнах да подскачам кату луда из университета и да се радвам.Още повече аз доста се бях притеснила,защото фактически през семестъра почти по нищо не бях учила,ами в общи линии повече си гледах кефа.И така вече успокоена че все пак изпитите мога да ги изкарам и първата ми оценка в университета е много добра сериозно се захванах да уча за следващия изпит - по История на икономическите теории.Да не ви казвам каква ужасия е тва - всеки де що е писал някакви икономически теории и ние трябва да ги учим.Прочетох учебника и не се надявах на повече  от 3 - в краен случай и при голям късмет(защото все пак беше тест и се играе на тото) - 4.Но да е жив и здрав един от асистентите,който ми поподсказа отговорите,които ми бяха грешни на изпита и в крайна сметка имам 6 оО.Което никак не е зле защото оценките може и да ми трябват когато кандидатсваме за специалност след 4ти семестър.И съвсем успокоена и убедена вече че има реален шанс да не ходя на нито една поправка понах третия учебник,който трябваше да науча - Стопанската история.Е там вече нямаше начин - повече от 3 наистина нямаше начин да изкарам.Надявах се само да не е 2.То си беше чиста мъка,защото за мен историята винаги е била тъмна джунгла,особено тази част от българската история където се сменят 1000 правителства и ... да както и да е.Та с триста зора прочетох и тоя учебник,поне на моменти беше интересен.Отидох на изпита и облекчение разбрах,че съм изкарала заветната тройка.Аз още в началото на семестъра знаех че по Стопанска история повече от 3 не мога и да сънувам дори.И за пореден път се захванах с поредния учебник - този път с математиката.Та решавам си аз задачките,които сме взимали при асистентката,всичко си разбирам,всичко си решавам - аналитична геометрия,изследване на функция,лопитал,интеграли и т.н. Все пак миналата година месеци наред съм се занимавала с математика и мога да кажа,че ако не перфектно,то доста я зацепвам.Но до момента в който стигнах до задачите,които сме взимали при "многоуважавания" доцент Д******* , който ни забрани да използваме математическите справочници на изпита(въпреки че навсякъде са разрешени за ползване,дори и на кандидатстудентските изпити) и то пшредставете си  -защото един път му отишли по-малко хора на тъпата лекция - след като на тая лекци ако седиш по нагоре от третия ред нищо не чуваш,а ако си по горе от шестия вече и не виждаш и само висиш като пукел там и си лафиш с колегите,нещо,което би било далеч по удобно в някое кафене.Та уж ги гледам от учебника,ама не мога да ги решавам тия задачи.Мъчих се, мъчих се и накрая реших,че ще си остана само с тия от унражнения,пък тоя да ... сещате се.на всичко отгоре може перфектно да си решил всички задачи,но ако не си писал по теорията(защото и такава дава на изпита - супер тъъпо е да има теория по математика,но кой ли ни пита нас) имаш 2.Реших си аз на изпита 2 задачи и писах по малко от другите 2,по теорията съм изписала 3 страници подробни обяснения и накрая изкарах 4.И като се замислям май съм извадила късмет,защото на някой без дори да погледне дали за писали нещо и какво са писали им е писал двойки в книжките,скъсал им листата и до там - шибана работа е тва.Реших че няма да се ядосвам,въпреки че не ми беше много приятно,защото това е предмета в който уж съм добра,но като сме при тоя пухльовец смотан... Абстрахирах се и почнах да уча за последния изпит - Икономическа социология.След 4 изучени учебника ми беше писнало от тва учене и силно ме глождеше,че искам да си прочета някоя хубава книжка,но трябваше да се въздържа само за 3 дни,да изкарам скапания изпит и повече да не се занимавам с тия глупости.Но социологията се оказа толкова скучна,аз бях уморена,а четенето ми вървеше по бавно от всякога.С много мъка и доста често четене през редовете в 11 часа вечерта преди изпита го бях изчела.Трябваше да си легна,но не издържах,вече бях пощръкляла от толкова изпити и толкова информация в главата,че имах нужда да се разтоваря,да се разсея по някакъв начин и си знаех кой е най добрият начин - избрах си книга и седнах да я чета.И така до 2 часа,когато очите ми почнаха да се затварят и си легнах.На другия ден взех изпита с 3,за повече не можех да науча по тая тъпотия социологията.И така равносметката е - две тройки,една четворка,една петица и една шестица :) Като за първия ми семестър не е зле,пък и при положение че учехме такива дисциплини,които не са по моята част.Доволна съм.

Сега имам една седмица почивка,която мисля да оползотворя както трябва :)

И разбира се да завъшва кормуването,което зарязах заради сесията и да се явя на шофьорския изпит,защото скоро може би ще има на какво да практикувам :)

Поздрави на всички :)

P.s. Това е най дългото нещо,което съм писала от доата време насам.

Бтв ще кача нови снимки в албума ми ско искате ги разгледайте :) Само кликнете на слайдшоу-то :)

... признавам...дост странна концепция е.Но явно седне ли човек да учи за изпити и се проявява.Тишината ме разсейва,сещам се какви ли не книги и филми,които искам да прочета и изгледам,забелязах,че прозорците ми си плачат за едно миене и едва се удържах да не хвана парцала,пък да не говорим,че не се сдържам и от време на време попрочитвам някой любим пасаж от любима книга,или гледам любим момент от филм.Ох тежка е тая сесия,а щеше да е по лесно ако бях учила повече през семестъра,но уви... не съм.

Стискайте ми палци утре на изпита да го изкарам.от толкова учене се сраснах със стола вече :D

Даааа... колко хубаво беше когато вчера си седях вкъщи на топло и гледах как падат снежинките и си мислех колко е красиво.Днес обаче картинката беше по различна.В крайна сметка,когато вали сняг винаги е така.Излизаш сутринта още от вратата те лъха кучешки студ.Тъй като излизаш пръв и докато минеш през двора никак не е леко.Стигаш до вратата.В най добрия случай снегорините са минали и ти ще трябва да прескочиш някак си двата метра сняг,затрупали вратата,но после ще се озовеш на чисто.Но за съжаление установяваш че снегорините не са минали и прескачаш единия метър сняг пред вратата и тъй като постоянно минават коли не можеш да вървиш по техните коловози и трябва да се буташ по едва очертаната от двамата минали преди теб пъртина.Когато най-после преодолееш тази трудност и се озовеш на поутъпкан тротоар,установяваш,че под снега има лед и вече почваш да съжаляваш,че не си взел и кънките си.С триста зора се добираш до рейса,който както никога идва на време.После другия рейс,който също идва на време(което е доста странно).Вече в Студентски град слизаш от рейса и краката ти попадат в пет пръста киша,а когато се опиташ да пшресечеш на пешеходната пътека не само не ти спират,ами те и опръскват отгоре до долу с кална вода.Някъде по това време поглеждаш към чисто новите ти бели ботушки,първоначалният цвят на които отдавна вече не личи.Ожалваш ги за малко и трябва бързо да решиш какво да правиш по нататък - да продължиш в петте пръста киша,или да се опиташ с риск за живота си да пресечеш от другата страна,където няма киша,но пък и никой не е минавал,а снега е до колене.В крайна сметка решаваш,че ще жертваш новите си ботуши и след като минаваш светофара се озоваваш на невъобразим лед и отново се чудиш защо ли,пусто да остане, не си си взел кънките.Но единствената ти утеха е,че влезеш ли веднъж в университета ще се сгрееш,ще хапнеш и ще изчистиш ботушките си,така че да се види хубавият им цвят.А после ако си вземеш и изпита това ще бъде един наистина ползотворен ден.

А сега се захващам да уча за следващия изпит,стискайте ми палци :)

Весела Коледа на всички,които ми четат блога(ако изобщо име такива :D).Най после дойде и този хубав празник,който ни носи много топлина въпреки снега навън и много приятни моменти със семейството и приятелите.А частта с разменянето на подаръците ми е любима :) Едни от най хубавите ми спомени са свързани с този празник.Празник,когато всички дрязги и всички неприятности се забравят и е време да се натъпчем едно хубавичко с шоколад и сладко и всякакви вкуснотии.Настроението което ми носи този празник не мога сравня с никой друг.Нека Дядо Коледа ни донесе много задраве,радост и късмет!

Днес мина изпита на листовките пред КАТ,тааааа... грешки: 1;  оценка: Да!!! йееей минах ги ииии най после се возих на метрото,защото изпита ми беше в Люлин,че срам и резил да съм от София пък за толкова години да не съм се возила на метрото!Е изпита се забави с цял час така не хванах лекция в университета,но голяма работа и без това не е било нищо важно :)

Нямам търпение да дойде Коледа,да видя всички приятели,да си разменяме подаръци,да има елхички и лампички,изобщо всичко заради което обичам този празник.

Не знам какво име да дам на това ентри,затова ще го оставя така.Тази вечер е последната в която мързелувам,после почвам да уча наистина сериозно,защото сесията вече чука на вратата,а аз съм до под кривата круша.Та какво става с мен напоследък... ако все пак някой го интересува.В университета ме съсипаха от контролни => резултатът беше,че не си научих като хората за нито едно от тях.Да се надяваме за изпитите да успея!Всъщност на моменти лекциите са доста скучнички,но да живеят безплатните вестници с кръстословите.Успях да си взема всички подписи освен по стопанска история.Добре,че за този семестър приключих със спорта.Не за друго,ами ние нищо не правим - бием топката в стената,пък тя отскача на където си ще,а да - не играем на корт,а в баскетболна зала.Ракетите са ужасно неудобни и после ме боли ръката от играта с тях,но няма смисъл да си нося мойта ракета за един час игра при тия условия.Аз дори не мога да направя правилно всижението на ръката с тия ракети... да де както и да е.Какво още... вчера видях премиера... и ме снимаха за телевизията :D:D:D:D 

Шофьорските курсове приближават към своя край.Остават 5 часа кормуване,в понеделник ми е изпита на листовки пред КАТ,вътрешния вече го взех с три грешки,две от тях можеше и да ги избегна,ама пусто да остане нали все блея на някъде.Като на кандидатстудентския изпит,когато 20 пъти сметнах,че 20+15 = 25 оО Градското ще ми е другата година,забавно ще е по време на сесията хаха Да ми стискате палци.

А сега в момента ме е хванала скуката и се чудя какво да правя.Не ми се гледат филми,в скайп никой не им отговаря,кво има става на всички,или се скъсват да ми пишат,или никой?! хаха май ще хвана да почета някоя книжка.

P.s. Опити за обработка на снимката: me me me :D:D:D

Поздрави :)

Защо винаги дойде ли декември и всичко тръгва с главата надолу?Писна ми вече...

Следващата седмица най-вероятно ще ми е вътрешният изпит на теория... стискайте палци да го изкарам(а после и външния бррр)

Кормуването ми вече е на 22 часа,остават ми още само 9.А като се има предвид,че никога не бях сядала зад волана преди да почна курсовете се справям доста добре.

Ииии вече съм обещала на всички приятели да ги возя като взема книжка :D Дано само да има на какво :P :)

Е,мисля,че вече блога изглежда така както трябва.Доста си поиграх,всъщност той седеше от няколко месеца само с една снимка,но сега ме хвана музата да го завърша.Много му се радвам как стана :) Още не знам какво ще пиша тук,ама... ще видим :)